“Ето ни, бежанци в собствената ни земя”, казва Цицерон на Помпей и неговите поддръжници, докато се установяват неспокойно в импровизирания лагер южно от Рим. “Ние не сме бежанци, правим маневри”, отговаря му Помпей остро, преди да обясни стратегията си на мъжете: без злато Цезар ще трябва да прибегне до насилие, а започне ли веднъж да пролива кръв, народът ще се обърне срещу него и ще търси мъст. “Докато се бие с тълпите на форума, аз ще събера армия, каквато никога не е виждал!” Разбира се още не се знае къде е липсващото злато. Квинт Помпей, коварна версия на баща си, пристига от Бриндизи, за да помогне да бъде намерено. Със способността си да изтръгва истината от предателите с мъчения, той се добира до информацията, която баща му очаква: златото не е попаднало в ръцете на Цезар. Но Цезар се е върнал в града и е взел властта в свои ръце, установявайки военно положение, за да контролира анархията, оставена от съперника му. Първата му мисия е да спечели подкрепата на жреците и иска народът на Рим да знае, че боговете са на негова страна. Въпреки затишието в града, Луций Ворен няма търпение да започне нов живот като търговец и планира празненство, за да събере партньори. Възнамерява да внася стоки от Галия – роби, трюфели и вино, и за целта трябва да се свърже с местни търговци. Докато се подготвя за гостите, Ворен изненадващо е посетен от Марк Антоний, който го обвинява, че е дезертирал от армията на Цезар. “Аз не съм дезертьор! Изслужих си времето!”, настоява Ворен. “Щом пресекат Рубикон, римляните са граждани, не войници. Не можех да постъпя другояче.” “Глупав като жрец”, казва Антоний, преди да му направи предложение. Ако Ворен се върне в 13-и легион, ще бъде зачислен към запаса, като префект първа степен с голяма заплата. Ворен отхвърля предложението, което предизвиква гнева на Марк Антоний.